След раздялата ми с мъжа с когото живеех (писах за това в предишния постинг) си дадох кратка емоционална почивка. Три дена след раздялата започнах нова работа, която учудващо и за мен самата се оказа невероятно интересна и най-вече работа в която мога и трябва да науча още много. Вече имах възможност да се виждам с много хора (дори с мъже), работя в центъра където е удобно за срещи, приключвам работа сравнително рано, разполагах с цялото си време, а приятели винаги съм имала и то много. Толерирам и новите запознанства, търпелив човек съм (малко нескромно :)) и винаги давам шанс на хората които не познавам за да ги опозная и тогава да си изградя трайно мнение за тях самите. Ценя хората (дори и мъжете :)) по характера им, по интелекта им и по душевността им, много рядко обръщам внимание на външния вид. Казано с други думи, освен че имах възможност да излизам с приятелите си  имах възможност и нямах предрасъдъци да излизам и с непознати. Първоначално идеята ми се стори добра. Мислех си, че няма нищо лошо една свободна жена да се среща със свободни мъже, дори и без да се надява от това да се получи нещо. В крайна сметка кой може да каже предварително? Имам не малко виртуални приятели, на някой съм виждала снимките, на други не, някой са ме канили да излезем, други не, някой ми допадат като начин на мислене, други не... В 21 век това са нормални според мен неща. До сега съм отказвала подобни срещи с елементарното обяснение, че съм обвързана, но понеже вече не съм и причината да отказвам просто изчезна. И както вече написах идеята ми се стори не лоша...
Между временно установих, че работата ми ми доставя удоволствие, че ми е невероятно интересна. Попаднах на страхотни колежки и на невероятен шеф. Имах невероятното желание да науча колкото може по-бързо колкото може повече неща. Първите дни след работа се прибирах в къщи и продължавах да работя до момента в който съвсем не можех вече да гледам, сутрин докато си пиех кафето пак работех... Не, не се превърнах в работохолик :) Това бяха само няколко дена. След това излизах два пъти с приятелка, един път с майка ми и дъщера ми, един път ходих на гости... (без да изреждам всичките си лични ангажименти) така и не направих среща с мъж (в смисъл среща с цел започване на интимна връзка). Имаше обаче такава перспектива, обещах на двама мъже да се видим, но единя веднага след това замина за кратко и още не се е върнал, а другия ми предложи ден в който вече имах друга уговорка, а на следващия ден той беще ангажиран и на третия ден не се чухме (третия ден е днес). Ако някой в момента се замисли над това по колко пъти на ден си мисля за мъже, за срещи, за някой с когото да споделям живота си... Ще ви отговоря кратко: 0 (нула) пъти на ден.
Съзнавам, че това няма да продължи цял живот, но в момента се чувствам добре, дори прекалено добре. Имам повече (все още не достатъчно) време за себе си, за нещата които ми доставят удоволствие, мога да отделям повече време и усилия в новата си работа, мога да мисля за много повече неща, мога да се чувствам СВОБОДНА! И това ми харесва :)))
Ще завърша точно с това с което започнах: След раздялата ми с мъжа с когото живеех до скоро си дадох кратка емоционална почивка!!!

Преместено на http://lusiantonova.blogspot.com/

Харесвам те. Не се познаваме, прочетох този и предния ти пост. Приятно е да те чета.
Благодаря.

Много мили думи, благодаря!!!

четох няколко грабващи текста и се оказа ,че са от теб.Страшно ми допада мисленето ти и начина на изразяване

Много, много благодаря. Такива думи ме изпълват не толкова с гордост (е разбира се малко и с гордост :)), но повече с щастие, радвам се, че има и други хора които мислят като мен.
Благодаря!!!