Казват, че характера на човек се изгражда до 7 годишна възраст и след това си остава за винаги такъв какъвто е. Но аз не мисля, че това е вярно. Има много начини да променим човека с когото живеем, независимо колко зрял и улегнал е той. Има много начини да променим и себе си, дори да сме на 30 или 40 години. Най-лесния начин да променим себе си и половинката си е този който аз неволно избрах. Просто спрях да го обичам!
Не мога да си споня кога точно се случи всичко, но добре си спомням, че имаше "Преди" и "Сега" и точно разликата между преди и сега е времето когато и двамата се променихме. Преди бях щастлива, сега не съм, преди чаках с нетърпение края на работния ден за да се прибера в къщи, сега - не, преди имах безброй мечти и планове, а сега - не... Има много преди и сега за мен, но понеже аз по-малко мога да видя как точно аз се промених, ще пиша за промяната на човека с когото живеех.
Преди: Той обича да е критичен към всичко и към всеки. Никога и от нищо не е доволен, защото знае, че може да бъде и по-добре. Не беше посредствен, задоволяваше се само с най-доброто както у хората, така и в работата си, така и в къщи. много се гордеех с него, аз никога не съм била чак толкова безкомпромисна и тайно се възхищавах на начина по който се стремеше към съвършенство.
Сега: Просто е отвратително това негово постоянно мрънкане, ужасявам се от факта, че отново цяла вечер ще ми се оплаква от всичко и от всички. Понякога вместо да го слушам си мисля, колко би било хубаво да виждам около себе си усмихнати лица, да виждам щастливи хора, дори само за кратко, по улицата или в работата си.
Преди: Той е истински професионалист, човек с голям опит, който живее за това да работи ПЕРФЕКТНО, разбира много, знае почти всичко в работата си, обича работата си и се гордее с това. Аз също много се гордеех с това, харесваше ми факта, че за него няма тайни, че се е трудил много да постигне всичко това... Знаех, че мога да разчитам на човек които влага усилия и време да бъде истински професионалист.
Сега: Просто полудявам от факта, че поредния разговор който ще водим е за за работата му. Познавам задочно всичките му колеги (всичките до един непрофесионалисти, сравнени с НАЙ-ДОБРИЯ), полудявам от факта, че в целия му живот не се намери поне един колека които да разбира поне малко от това което прави, полудявам от факта, че всички "в този шибан живот са лайци", които просто седят някъде и взимат големи заплати.
Преди: Харесвах факта, че обича лукса, въпреки че самата аз никога не съм държала на това. Мислех си с гордост, че това един мъж да се стреми да има повече пари и да държи на луксозните неща е хубаво, показва отговорност, стремеж да се издига.
Сега: Сега просто ненавиждам хората които си купуват последния модел на NOKIA, а нямат какво да вечерят дни наред след това, ненавиждам хората които със новата си скъпа кола избиват комплекси на пътя, където никои не ги познава и не знае, че са с 30 стотинки в джоба до следващата заплата.
Преди: Мислех си, живота е много несправедлив към свестните хора. Всеки път като чуех "Защо все на нещастниците се ПАДАТ скъпите коли" си казвах "Ами сигурно това не е редно"
Сега: Мисля, си че само глупак може да използва израза "падат" за неща които струват пари и ако този глупак има възможност да си ги позволи няма да казва, че са му се "паднали", а че ги е спечелил с много труд. Мисля си също, че не бих искала да прекарам остатъка от живота си с човек, които смята, че живота е длъжен да му предостави всичко от което се нуждае и ако случайно не го направи... "майката", "лелята" и много подобни.
Преди:  Умилявах се от факта, че няма никакви приятели, обичах го още повече защото аз винаги съм имала приятели и не мога да си представя да няма на кого да разчитам, да няма с кого да споделям, да съм сама. Обичах го изтински, опитвах се да му дам всичко което му липсваше.
Сега: Разбирам много добре защо никога не е имал приятели и аз самата не искам да му бъда приятелка. Все ми е едно дали е сам или не, просто не мисля, че си заслужава да мисля по въпроса.
Преди: Сърцето ми се късаше когато разбирах, че ми изневерява, чувствах физическа болка когато ме зарязваше за да изживее поредната си авантюра и после със сълзи на очи се връщаше да ме моли да се съберем, пулса ми ставаше 250 когато ми казваше, че ме обича и че не може да живее без мен, полудявах, когато се кълнеше, че никога няма да се повтори... ВЯРВАХ МУ, ОБИЧАХ ГО!!!
Сега: Просто си събрах нещата които са ми необходими, запалих си колата и си тръгнах. Не заплаках, нито една сълза не отроних! Не мисля, че си заслужава, почти не мисля за всичко това. Дори не ми липсва, няма хубави моменти които да ми липсват, само отдавна забравени спомени. Не вдигах телефона на обажданията му, не мисля че има какво да ми каже, не мисля, че бих повярвала на каквото и да е, не мисля, че ме интересува. Просто не го обичам вече!
Има още много "Преди" и "Сега", но не си заслужава да ги споменавам. Това е начина които аз неволно избрах за да променя един 37 годишен мъж, да го превърна от "Супер герой" в "просто минало, нищо интересно, малко досадно даже". Аз самата също се промних и то много. Значи хората могат да се променят не само до 7 годишна възраст, а и много след това.
В крайна сметка хората са това което другите виждат в тях! Аз съм сигурна, че човека за когото пиша някой ден пак ще бъде "Супер герой" в очите на някоя друга, може дори и в момента да е "Супер герой" в очите на някоя, сигурна съм също, че всеки може да бъде "Перфектния човек" за някого. Но също знам, че си заслужава да положим усилия да бъдем такива каквито сме, а това е възможно само ако сме истински, ако дори и за миг не сме фалшиви с хората в чийто очи сме "Перфектни"!!!


Преместено на http://lusiantonova.blogspot.com/

Всички се променяме.Живота го налага-да живеем с по-малко, да постигаме и получаваме повече.Любовта е бурна докато трае страстта.Тогава се гради доверието, уважението, обичта-или поне така аз го чувствам.После, страстите отслабват и ако я има поникнала тиха и спокойна обич вече всеки се примирява с някои обстоятелства в живота, но никога не допуска другия до неща които биха го наранили.
В твоя случай-завиждам ти много си изтърпяла, макар и много май си обичала!
Права си и аз бих си запалила колата..

Уточнявам, ако се беше променил толкова много.Все пак в един момент когато много се промени, аз направих опит да го приема, макар и малко да го променя.Получи се невероятното-не очаквах, че ще мога, но се получи.
Сега всеки се наслаждава на своите занимания, а имаме и обши такива и тогава и двамата се чувстваме чудесно!

Vsichko koeto si napisala e napalno vqrno.I az sam na mnenie che trqbva da sme napalno iskreni s choveka koito e do nas.

Много го обичах, но все по-малко си спомням от това! И много страдах, и от това не помня много! Все едно всичко е било сън, а сега съм будна и започвам от начало!

Ти не си го променила, напротив, просто си избягала от него. Не мисля, че това, което се е случило с вас, е нещо изключително. Много често в любовта това, което привлича първоначално, после се превръща в онова, което мразим у партнъора си. Вика му се свикване. И повечето двойки се огъват именно в момента, в който сте се огънали и вие. Мисля, че има изход, ако има желание и у двамата, но той се получава, само ако и двамата СЕ ПРОМЕНЯТЕ заедно, в една посока. Промяната е ключът към вратата извън досадата. Просто вие още в началото сте имали големи различия, които сте подтискали и слагали в графата "не толкова важни", но впоследствие когато влюбеността тотално си заминава, разликите започват все повече да се набиват на очи и всеки иска да е себе си.

Много драматични обрати и неочаквана развръзка!

Никой никого не може да промени, освен ако последният сам не реши да го направи...

Ха ха ха, аз съм променила някого само в собствения си мироглед, за това става въпрос... Той е различен, променен само за мен, но мен не ме интересува останалото :)))))))))))))

Браво, че си проявила сила на духа и си запазила себе си!
Само между другото - до 7 години се изгражда не характерът, а възпитанието, нали за невъзпитания казват: Липсват му първите седем години! :)

Може би тесногръда, може би не... В крайна сметка ние хората сме това което останалите мислят за нас. Тесногръда за теб, чаровна за друг, тъпа за трети... В крайна сметка каква тогава съм а и кой може най-добре да определи? Нали точно за това става въпрос...

Искрено съжалявам за това, което ти се е случило. Разбирам те, защото съм изпадала в подобна ситуация! Направила си много добре като си го зарязала. Не е трябвало да бъдеш толкова благосклонна и да му прощаваш предишните изневери, но когато човек е влюбен сетивата му са притъпени, не може да разсъждава трезво и...абе изобщо сякаш е в някой друг свят. Но сега вече си изградила защитни прегради и не си толкова доверчива. Сега след като си се опарила ще знаеш КАК да се пазиш от огъня!:)

Цитирам един хубав текст на Глория: ЩОМ СЪРЦЕТО Е ЦЯЛО , ВСЕКИ КРАЙ Е НАЧАЛО ! Иначе , нищо ново на западния фронт, мъж да си на този свят . Но пък,ние ,жените знаем понякога как да се справяме с тях , с повече смелост !

Ако някога някое дело остане безнаказано (говоря за мъжете) винаги ама винаги ще дойде време, когато сладурчето ще си намери майстора! Аз така се успокоявам! Действа ми много добре на егото и самочувствието!:)

Хей, песента мми хареса, намерих и текста... "Ти бе добър актьор за Оскар.
А сега дубльор без коментар." Не толерирам актьорите в истинските отношения, не може да живееш с някой и той да не е себе си... а и все пак "И без теории, номера една история за вълка,
който не мени нрава си, нали?
Не, хората не се променят, нрава си остава, само мирогледа към хоата може да се промени... И те да станат други в НАШИТЕ ОЧИ!!!

че все пак си си тръгнала, че си взела живота си в ръце, след като си осъзнала това.

Да, наистина е хубаво, че нещата не са станали много сериозни, защото тогава щеше да ти е много по-трудно. Поздравявам те за смелостта и волята, които си проявила!:)

Със съвсем малко разлики, все едно описваш моят съпруг, от когото все още не съм избягала!
Ние сме на 40, а той се превърна в някой, с когото не мога да си представя да остарея!
Всичко е почти същото, каквото го описваш, с тази разлика, че той не ми изневерява.
Все ми навира в очите колко всеотдаен е към семейството и какви жертви прави. Все едно аз си живея животът, а той е заробен на ползу роду!
Мисля, че вече съм на ръба!
Остана да направя последната крачка и да полетя в неизвестното, което в случая е в пъти по-добро от познатото удобно известно!
Поздрави от мен! За смелостта!

"В крайна сметка ние хората сме това което останалите мислят за нас." -- Това кой ти го каза и защо му повярва?! Татко? Това ли е твоята същност?

Да, ти нямаш проблем. Ти просто си избягала от проблема. И в момента търсиш същия човек, но в друго тяло -- 100% ще го намериш :-))

cheers,
</wqw>
p.s. Виж тук за същността: http://essencebulgaria.org/BG/kym_syshtnostta.asp

Хей, хей, анонимен... На мен татко от доста време не ми казва кое е правилно и кое не... Познай защо? Аз няма да те светкам! Прав си, че аз нямам проблем, но не защото съм избягала, а защото не съм зависима :) Аз не завися от някого или нещо, аз съм личност, такава каквато съм. И това ми е достатъчно за да съществувам и да се развивам. И съм щастлива от този факт.
А ти? Какво мислиш за хората? Какво мислиш, че е една лисност? Това което личността си мисли че е или това което хората мислят че е? Кое прави някой значим според теб? Сподели, ще се радвам на мнение!

На другята "анонимен" "Все едно четох за себе си !", можем да поговорм, ще се радвам да се свържа стеб. Аз не съм твърдо за крайните решение. И много дадох преди да се реша на тази стъпка, а и ние нямаме деца (нямаме общи деца), с теб случая сигурно е друг. Ще се радвам да споделим болките си. е-маила ми е lusi_antonova@yahoo.com скайпа lusiantonova ако искаш други координати просто пиши...

Променила си себе си, не него. Той си е същия. Но ти явно си се променила, защото иначе нямаше да изградиш новия си мъжеглед:)
Успех нататък...

Това е важното.
И мисля, че си постъпила правилно.

Успех занапред ти желая и аз!

>> На мен татко от доста време не ми казва кое е правилно и кое не <<
Достатъчно е да си била покрай него първите 7 години. За колко много неща си му повярвала... :-))

>> Аз не завися от някого или нещо, аз съм личност, такава каквато съм. <<
Е нали си това което хората мислят за теб! От тях поне малко не зависиш ли? Не копнееш ли за тяхното удобрение?

>> И съм щастлива от този факт. А ти? <<
Аз избягвам да съм прекалено щастлив :-)) Истината е, че не мога да остана за дълъг период от време. Винаги търся нещо, както казваш "да се развивам".

Нямам представа как могат да се подреждат личностите на по-значими и по-малки. Знам, че някои хора са много силни, съпротивляват се на реалността и им е много трудно. Особено когато се идентифицират с различни неща. Те страдат най-много. И най-много се опитват да променят другите и себе си.

cheers,
</wqw>

Съгласна съм, че никой никого не променя.. Просто се стремим да променим хората.. Понякога сме толкова...погълнати от другия, че просто не забелязваме нелицеприятните му черти..А ако ги забележим си мислим, че можем да ги променим.. Резултатите като че ли са 1) откриваме, че той/тя е просто непроменим, цепнатините пом/у ни са пропасти; 2) виждаме, че сме го ромнили прекалено много и това не е човекът, от когото сме били заслепени в началото.. 3) красив, малко вероятен край на приказката, когато всяка третинка се наглася към другата третинка и двете правят едно цяло :))) да живее математиката :Р

Всеки човек има такъв вроден инстинкт...да се опитва да промени останалите. Но не винаги можем да го постигнем. В такъв случай трябва да променим самите себе си. Да си направим един хубав себеанализ на поведението, на недостатъците и преимуществата. Но най-вече да разберем къде бъркаме. "Вълкът козината си мени, но нрава не." Колкото по-възрастен става човек, толкова по-трудно е да го промениш. Има такива случаи, разбира се, но са много рядко. Важното е, че ти си се променила, Люси, и ти се дава нов шанс да продължиш живота си. Дават ти се нови възможности да се влюбиш и да обичаш отново. А това е един много скъп подарък от Онзи там горе!:)

Промяната която си почувствала едва ли може да се сравни с промяната, която ти предстои да почувстваш. Щом си започнала значи вероятно ще получиш това към което се стремиш и то вероятно много скоро. Дано само да имаш късмет. Пожелавам ти го.

в постинга, за да видя "как една жена може да промени един мъж на 37". този въпрос ме интересува живо от 16 години и опита ми показваше, че не се получава. ти ми доказа, че може. това е пътя. съгласна съм с теб. ще имаш късмет. за добро е всичко, което си направила.

И аз се радвам, че си постъпила толкова смело, въпреки че си имала чувства към този мъж. Поздравявам те затова, че си показала такава силна воля!:)

да го обичаш, не е толкова просто,
поздрави и ти пожелавам да не повтаряш същите грешки и да не се заслепаваш и да приписваш качества на следващият, които той не притежава!
Успех, струва си да опиташ отново!!!

Благодаря на всички които ме подкрепиха!!!

Пак заповядай! Колкото до мен, винаги съм готова да дам съвет в такива кофти ситуации за жената!:)

ave za ko mo e da go promenq tq trqbva da go haresva takaf kakufto e 6te e hubavo li na jenite da badat promeneni ot majete si aa

Не, разбира се!:§

qvno i ti ne si naqsno kakvo e lubov.vlubena v sebe si ,ti jelaesh sashtoto i ot partniora si...i ti imash vina v tazi sluchka.drugiqt pat vnimavai poveche...

Мила,и аз като теб се опитвах да променям хората,но постепенно разбрах,че няма смисъл.Ако човекът отсреща държи на теб,той сам ще поиска да се промени;сам ще прецени кое е по-важо за него-ти или собствения му егоизъм.Аз прекрасно те разбирам,защото преживявам нещо подобно,но знай,че винаги има ново начало.Пожелавам ти щастие!

Оставам с впечатления, че някои не разбират иронията ми!!! За да съм по-конкретна: НЕ КАЗВАМ, ЧЕ СЪМ ИСКАЛА ДА ГО ПРОМЕНЯ, НЕ КАЗВАМ, ЧЕ СЪМ ГО ПРОМЕНИЛА, А САМО ЧЕ ВЕЧЕ Е РАЗЛИЧЕН В МОИТЕ ОЧИ, Т.Е. ЧЕ АЗ ДОКЪТО СЪМ ГО ОБИЧАЛА СЪМ БИЛА СЛЯПА И НЕ СЪМ ВИЖДАЛА ЛОШИТЕ МУ ЧЕРТИ, А СЕГА ГИ ВИЖДАМ. и СЕГА ЗНАМ, ЧЕ ТОЙ Е ПРОСТО ОБИКНОВЕН ЧОВЕК И НИЩО ПОВЕЧЕ.
Всичко за промяната на хора е ирония, но явно зле написана ирония... щом толкова много хора не я разбраха...
P.S. Моля, пишете на кирилица!!!

4ak vi se kefq be

4ak vi se kefq be

4ak vi se kefq be

Ц-ц-ц, явно наистина много ни се кефиш. Анонимко изпратил си го 3 пъти! Стана ни ясно!:)

Чак да не повярва човек?
Па и продължават даже да четат даже ау.
Па и аз оставям даже коментар за втори път.
Та даже и пак го прочетох оттук оттам.
Па на всичко отгоре съм и точно на 37.
Ха Ха. На 37 човек вече не вярва в драми.

На 37 винаги съдбата може да се обърне срещу теб и да отнеме най-хубавото в живота ти или ако не е най-хубавото, то тогава най-значимото. Това, което те прави човек!

Няма ли да продължиш с още някой постинг. Аз съм Mr Anonim 44 на 37 и чакам сумати време да напишеш още нещо ама нейси. Айде речи нещо, що стана с тебе? Не намери ли нещо ново - щастие, промяна. Новата серия няма ли да е по-весела? Айде и драсни нещо некой път пак. До после. До следващия постинг!

Mr. 44

Много сте курназ, бе момчета! Анонимнота ирония е по-жалка от явната, нали знаете?

Lusi, прекрасно те разбирам и искрено ти се радвам! Пожелавам ти да откриеш човека, който по достойнство ще оцени теб и качествата ти. Много щастие и усмивки от мен! :)))

анонимен (Хей Lusi), много ти благодаря :))) Не знаех, че някой иска да види още нещо, обещавам днес да напиша :))) Много се зарадвах, като прочетох това :)))

здр, Люси.
а поглеждала ли си го от тази гледна точка- преди си била влюбена и щастлива, сега си свикнала и отегчена, и в резултат на това едни и същи негови качества ПРЕДИ и СЕГА ги тълкуваш по различен начин?

Точно това съм се опитала да напиша :))) Че той и сега си е същия, но не и в моите очи.

дам.. значи- в крайна сметка важното е да поддържаме призмата на мирогледа си една и съща през цялото време.. леко невъзможно ми се струва :)

Поздравления, мила. Имаш искреното ми възхищение. И аз "съм била там".

Поздрави,
Bambiliana

Трудничко, но не невъзможно, надявам се...
Bambiliana, много благодаря :)

Много ми хареса текстът ти. Може ли да ни гостуваш виртуално със статията си на нашия сайт www.public-republic.com?
Благодаря предварително
Natalie

здравей!
в твоя разказ аз открих себе си живота си и това ме накара да коментирам .Виж мила този сценарии се повтори и при мен докато не срещнах човек от който да получа всичко това което мие липсвало и притеснявало .Не скрих нищо когато ме разкриха напротив с вдигната глава казах защо и какво ме е провокирало да го направя и тогава наистина се получи промяната и то в моя полза .Той застана срещу мен и каза че наистина има пропуски които смята да премахне и да стане нов човек .Доверих му се и наистина се получи .Въпреки това живея под страх че това може да изчезне пак някой ден.Незная дали правилно си постъпила като си си тръгнала от него защото никой неможе да критикува или да одобрява постъпките на другите .Според мен си направила така както си преценила ти .Според мен си поела правилния път .Прекрасно е това ,че си го написала ,защото има много жени в такава ситуация и не намират сили да вземат някакво решение .Ти си невероятна и съм убедена ,че новото начало в твоя живот ще бъде прекрасно .Успех мила

Винаги съм се запитвал, какво ли щеше да стане ако огледалото показваше чуствата и мислите на човек. Не смятате ли, че е крайно време да мислим за човека а не за делението между мъжете и жените. Не съм видял някой да се промени в един единствен момент. Било е дълъг и предвидим процес. Процес, в който всички ние сме участвали. Всичко е ставало с нашето одобрение и съгласие. Как така става, че от един момент нататък вече не ни е комфортно... Дали не търсим оправдание за намеренията си, които дори и не са сързани с човека до нас...

Само себе си открих и никой друг Алекс.Не отричам, че се променяме.И двамата се променяме.Въпроса е да можем да се възприемем променени, а това което идва в повече да се опитаме да променим отново, но в наша полза!
Успех на всички!

Алекс, има много истина в думите ти. За това, че процеса е бил предвидим... Може би грешката е в мен. Сега аз знам,че съм взела единственото правилно решение за себе си, но знам също и че съм го взела прекалено късно. Знам също, че съм опитвала да водя разумни разговори, когато все още не беше късно, но... без резултат, глас в пустиня... Сега (уви вече късно) водим разумни разговори и полза от тях може да има след много време, когато и двамата решим че ни е дошло време за нова сериозна връзка.
Надявам се да си спомня и най-малката подробност от тези разговори, от грешките които и двамата сме направили когато (ако) някой ден реша да имам друга подобна връзка, надявам се и И.... да си спомни всичко това когато започне новия си живот с друга жена. Може да се окаже, че всичко е било за добро :)))))

Много ми харесва идеята на Александра - можем ли да възприемем промените. Всъщност любовта, тази без която не можем... и тя се променя. Достатъчно е в някой момент да разберем, че тя, любовта може и да задушава. Не е задължително давайки свобода на любимия човек да я няма... просто преминава в друга форма. Няма да преписвам края на първия пост на Александра ;-) .... всеки прави това, което мисли, че е най-добре... за него. Аз все пак си спомням думите на един мой учител - "По-доброто е враг на доброто"

Луси, ти си се променила, не той! Той си е бил същия, но ти го виждаш вече по друг начин... а не като влюбена жена! Аз съм го изпитала същото!

...малко ме цитираш като дявол, Евангелието...
/Няма да преписвам края на първия пост на Александра ;-) .... всеки прави това, което мисли, че е най-добре... за него. /
Струва ми се, че има разлика и то голяма в горната интерпретация и моя край :
Все пак в един момент когато много се промени, аз направих опит да го приема, макар и малко да го променя.Получи се невероятното-не очаквах, че ще мога, но се получи.
Сега всеки се наслаждава на своите занимания, а имаме и обши такива и тогава и двамата се чувстваме чудесно!

Да, всеки има своите занимания-какво да правя като не обичам да гледам футбол, а той се чувства добре с приятелите си на карти, да гледат мач, било у нас или в някого, да има своите вечери с клиги?Какво лошо има в това да се срещам с приятелки на шопинг турове без него след като не обича да ходи по магазини, да бръмча из нета до късно вечер?
Сега когато всеки разтоварва самостоятелно е удоволствие да седнем вечер на масата, да си пием кафето с приказка?
Не обича да ходи на разходки, но сам ми предлага да излезем!Не обичам да ходя по села, но като се налага и "копам", макар да съм израснала на "плочки"!
Не се извинявам, просто при мен се получи.
Пожелавам го на всеки!

Не приемай думите ми като упрек.В подобна ситуация всеки случай е уникален.Ние се познавахме много години преди да се "забележим", освен това имаме и единствените си деца.
От което следва, че се познаваме и евентуалната промяна би била по предвидима, а в името на децата много от нещата се приемат и преглъщат много по-лесно.
Ти си знаеш за себе си.Щом нямате деца, общи интереси, а и се разминавате за много неща, то май не е останало на какво да се опреш, че да променяш.

Желая ти късмет и една голяма любов през новта година!
ПОздрав александра63

Дори и аз не съм се променила много, за мен почти целия свят е все същия. Дори и мъжа с когото живеех не се е променил толкова много. Напоследък водим ежедневни разговори и аз не изпитвам лоши чувства към него, напротив. Приемем си го като човек с когото 4 години съм споделяла всичко и той с мен почти всичко (само за изневерите си никога не беше искрен). Излизаме заедно, вечеряме и на мен вече не ми е неловко или обидено или неприятно. Но ясно осъзнавам, че единствения нерешим проблем между нас са изневерите му и аз е искам и няма да ги търпя повече. Т.е. колкото и да ме уверява в каквото и да е, аз не желая да живея с него. Всеки от нас може да започне живота си от начало и да се чувства щастлив или удовлетворен. Аз вече имам интересна работа, която чудесно ми запълва абсолютно цялото времеи мисли, той ще си намери нова приятелка, която може би ще се научи да го обича въпреки изневерите му...
В крайна сметка всичко се превърна в приятелство :))) Доволна съм от този завършек. Може би трябва да напиша нещо по въпроса, но не мога да си вляза в профила :((
П.С. Този уйкенд ще прекараме заедно, на Мальовица и на Нова Година имаме резервация за двама:)))

Люси, аз нали съм по цитатите само на смислените песни на Глория, та тя пее : Имаш място отредено в малкия ми джоб ,майстора ще си намериш още в тоз живот!Чувам вече как ми пееш друга песен ти, начина е много лесен,джентълмен бъди !

lusiantonova -Здравей,Люси!Излишни са всякакви коментари,всеки има право да живее живота си по начин,който е най-добър за него.Ти си смела и решителна съвременна жена,която знае цената си и иска да бъде оценена,да се вижда най-красивата,желана и обичана жена в очите на мъжа до себе си!
Аз също имам ситуации подобни на твоите и реагирам по подобен начин.Разбирам те,подкрепям те,и ти пожелавам да не спираш да търсиш щастието си,да бъдеш себе си и да вярваш,че ще успееш!

Хората не се променят,само се научават да се маскират по добре.
Не помня къде го прочетох,но това е истината.

всеки си има история виж моята
http://spodeli.net/4/story-645.html

направо моят мъж да ми изневерява. Но те го правят само, когато им липсва нежност и топлина у дома.